сряда, 7 октомври 2009 г.

София ми е Мила... или Маргò

Ако чичо Алеко е с теб, викай й както искаш


София е като средностатисическа елитна проститутка. Широкоскроена в главата, тясна между краката. Топла е. Често и влажна.
В нея някой непрекъснато влиза. В този момент друг излиза. Трети излизва.
Понякога всичките й входове са запушени. Това обаче не пречи желаещите, да са на опашка. Оборотна е. Носи смайващо много – на пиене, на наркотици, на секс, а бе на всичко...
Тя пуши денонощно и е по-красива нощем - тогава е в стихията си. Прикрила умело всичко грозно в себе си, София се пъчи, съблазнява и крещи на всички, че е готова да ги поеме, обслужи и изпрати, при това с гаранция за удоволствие и наслада.
Дали си черен или бял за нея няма значение. Важно е само, дали носиш зелено. Най-много обича Алеко Константинов, той е в най-любимия й зелен нюанс. Обожава и миризмата му. Ако чичо Алеко е с теб, можеш да си с нея, в нея, под нея, зад нея.
Тя обича и скъпи коли. Дава на тези, които ги карат да се качват на всякъде върху нея (особена форма на мазохизъм!).
През деня обаче София е непохватна, без грим е и се чувства задръстена. Бавна е и нищо не й е в ред. Слага си перука, за да никой не узнае истината за нея и най-вече за да прикрива перхидролената си безнадеждност. Крие тайни - много и гадни. Техен параван са големите очила - кепенците на очите, който са заялите отворени прозорици на скритото и лъжите.
След зеления, любимите й цветове са розов и лилав. Облича се скъпо, но изглежда лъскаво-евтино без да се усеща. Излъчването й не е на човек с история.
София няма приятели, но пък кучето й е пръв другар. Има и котки. Тя не се грижи много за тях, но пък ги обича, а те са й благодарни, че отвреме-навреме им изхвърля по нещо и така не умрат от глад.
Най-тъжното нещо за София е, че е красива и има страхотен потенциал, но е курва по дух и никога няма да го развие.

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Корпоративно чукане

Тя е руса, с очила - много мръсни очила. В магазина тя е поискала нещо „бизнес и строго”, което всъщност е еквивалент на „садо и мазо”. Винаги е на токове и ходи шумно. Токането ѝ
отеква силно по перфектно полирания мрамор. И да, тя нарочно ходи така – за да се знае, че е тя, че идва – шумно, точно както шефа. Може би защото той е купил този чифт Padovan, с който тя се придвижва всеки понеделник или вторник, защото тогава носи сиво. И може би защото и неговите Vuitton, струващи 1200 евро и дървените им подметки са сигнал за опасност из кабинетите. Тя знае това и го използва.
Винаги прибрана коса и поли - къси и много стегнати. Е, не много къси - прилично, но неприлично стегнати. Правят тялто й да изглежда още по-изящно – оръжие, докарващо oчилатите момчета от IT-то до тотална безпомощност пред нея.
Гърдите й също са силен коз. Малки, стегнати, винаги леко подаващи се през разкопчаните ризки и също така с леко прозиращи зърна, така че да те накарат в миг да се сетиш, кога за последно си правил секс, независимо от това, че е 8:15 сутринта и е много вероятно ти вече да си мастурбирал преди час. Това е времето, в което тя идва на работа с мини чанта Gucci и големи очила GFF. Тези 30 секунди, в който тя влиза са едни от най-хубавите през целия ден в мраморния офис. Те преминават на забавен каданс. Стегнатият в полата задник и циците й вибрират нетърпимо секси в такта на отекващата й походка. Лицето й никога не помръдва, точно както и погледът й, насочен към кабинета на шефа.
Това е тя – асистънт мениджър на 57-годишния ти бос. Дойде в офиса преди 9 месеца, като „младши” сътрудник в „Продукти и Продажби”, където ти бъхтиш вече от 3 г. и още не си получил повишение в чин „старши”, „експерт” или някоя друга глупост, по която да се разбира, че взимаш малко повече от другите и в крайна сметка имаш някакво положения в бизнес структурата, наречена твоя работа.
Всекидневният й гардероб варира между 1000 и 4000 евро. Зависи какво й предстои. Или по-скоро какво предстои на шефа или в какво настроение е. Tой я избра за своя асистентка след първия тим билдинг, в който тя взе участие на третия месец от назначаването си при вас. Кюстендил, 5-звезден СПА хотел, десетки литри Jack Daniel’s и син Absolut, пияни, повръщащи, завличащи се по стаите колеги, прилично „напудрени” висящи по балконите, водещи екзистенциални разговори... Шефът и тя, която седна при него след като го помоли за лед. Започнаха да си говорят за носене на отговорности в трудовите процеси, на третото уиски вече си говореха за морето, а месеца беше ноември. На четвъртото уиски вече не си бяха по местата...
Скоро след това той я издигна до ниво на свой пряк сътрудник и ваш пряк шеф. Също тогава започнаха понякога да отделят прекалено много време на всекидневните бизнес-планове сами в кабинета му.

Кошерът

В офиса всички говорят за нея. В това число и ти. Тя е просто неустоима - 29-годишна секс-икона и в това няма спор. Всички знаят, че е ужасно умна, говори 3 езика (Да, да... и френски...), учила е в Търговище, но е направила магистратура в Лондон. И най-важното - от нея струи толкова много секс, във всеки един момент, че някой от колегите беше предложил заедно със захарта в кафе-машината да се слага и бром. Нещата почти бяха излезли от контрол, когато един от гореспоменатите ИТ-зомбита беше вградил мини камера в мокета. Tочно до едно бюро, покрай което тя минаваше по 20 пъти на ден. Когато из офиса плъзнаха снимки на бельото й само Господ и своевременно бързата ти намеса спасиха задника на клетника.
Ако можеше да се погледне отгоре, офисът ви щеше да прилича на кошер и всеки път, когато тя минава от някъде, пчелите в него да се възбуждат, да стават по-шумни и да се скупчват около нея – Пчелата майка.

The move

Ти си готин и млад, умен си, и може би красив, но за да се вредиш в тежката категория трябва да се случат няколко неща...

Първите 33%

Тя трябва да те забележи. Тя всъщност те е забелязала отдавна и е преценила, че няма смисъл да се занимава с теб, но ти трябва да нарпавиш нещо, което да я накара да те пусне на второ четене. Най-добре това може да се случи в сауната, докато сте на (вече третия ти) тимбилдинг в Сандански, който се очаква през декември. В лек и неангажиращ разговор за обичайните глупости, като любими ресторанти, клубове и музика. (Теб те бива в тези неща, нощна София е твое хоби от 16-годишен, а тя чисто практически няма време за това). Ако напипаш правилно пулса на ситуацията, вече ще говорите за нейните приятелки, с които излиза. Ще съумееш да представиш имиджово (с една подобаваща камара лъжи или с други думи реклама) няколко от своите приятели - и така първите 33% от заветната цел са изпълнени. Имаш среща.
Няма да се заблуждаваме, че всеки един процент от останалите са трудни и рискови за постигане.

Половината път
Тя дава вид, че се чука редовно, и то с когото си иска. Ти обаче знаеш, че това не са много хора, а като сметнем шефа - тя си е направо нещастна в тази част от живота. Генерално липсва едно нещо, без което всяка жена, колкото и да е корава, в един момент капитулира пред стените на собствената си психика. Това, скъпи ми приятелю, е нежност - най-обикновена шибана романтика, за която мъжете рядко се сещаме, освен когато става въпрос за секс (както е и в случая). Осъзнавайки това стигаш 50%.

Тънките 15 на сто
Най-подходящото място да ги постигнеш е в бар през делничен ден. „Буда бар” става, но като цяло е изтъркан, ти показваш класа и предлагаш нещо по-задушевно – „Карго”, място със страхотни коктейли, неангажиращ хаус и закътани сепарета.
Тук идва най-тънкият момент от твоята задача и понеже в CV-то ти пише, че си „флексибъл”, ти търсиш начин да й влезеш подкожно. Да я накраш да повярва, че си неин соулмейт.
Разговорът започва за събития от мраморната сграда. Даваш й да разбере, че си наясно с неините „отговорности” и намираш за забавен финия начина, по който нарежда ИТ-тата във впряг. Обясняваш ѝ, че може би си единственият, който прави разлика между нейната отдаденост (пряко свързана с вродения ѝ болен кариеризъм) и почти нефелната работа, която вършат останалите жени в офиса. В 85% от случаите това са депресирани самотни кучки, които се напиват в средно-скъпи барове като „Блейз” и „Билкова”, играят го арт и на финала се чукат с някое пияно момчеце на 21 години, „сурово” изпечено тяло през 3-месечния си престой на къмнинг „Арапя” с малки отскоци до „Градина” и „Смокиня”. По-малко ум, повече плочки.
Ясно ти е, че тя е инвестирала много от времето си в Лондон и точно това я прави различна и в пъти по-добра от онези другите, които са откривали София в „Студентски град”. Тук идва моментът, в който почвате да говорите за музика, ако познаваш малко английската столица, както например си запознат с творчестовото на „Депеш мод” и „Колдплей”, то тогава си съвсем близко до целта. Най-вероятно до седмица ще имаш предложение за втора среща. Изборът на заведение този път ще е неин.

Нагоре до 90

Четвъртък, 14:45 – тя току що премина през коридора и шумът заглъхва след затварянето на вратата на женската тоалетна. Телефонът ти извибрира: „Събота, 23:30 в „Тифани”, бъдете трима”. КПД-то ти скача двойно, а светът става някак си по-светъл. Отново чуваш шума в коридора и си мислиш, че именно това е истинска мотивация за работа.

Finale grande

Четвъртък, 14:49 – ти си на балкона на офиса и вече водиш втори разговор с най-стабилния ти приятел по чаша, чаршаф и среднощно звание. Уговаряш и него с кратки инструкции за събота:
„Събота, „Тифани”, в отлична форма, без наркотици, повече кеш и ключовете за апартамента на „Кракра” 3” (за апартамента ще бъде посветен цял отделен текст, но друг път, в друг брой, друга книга).
Събота, 23:29 – Ти, човекът с ключовете и най-добрият ти приятел, който е женен, но често „излиза с момчетата” в Събота, сте пред „Тифани”. Няма конкретни инструкции, но ти някак си знаеш, че тя или вече е вътре или ще се появи в рамките на точно 2 минути. Конструктивно предлагаш да се иде до денонощното на ъгъла за цигари и дъвки - презервативи всички си носят (все пак сте само себеуважаващи се мъже). Така печелиш още 5 мин.
Събота, 23:37 – На входа оглеждаш твоите хора – докарали сте се. Ти си с дънки и обувки от Ben Sherman, пуловер с шпиц на карета и риза отдолу - стил „Оксфорд”. Другите момчета са малко по-софийски харш – повечко Cavalli (дрехи за съвремени папагали, закупени с много осърдие и чакане на намаления в предварително набелязани бутици), лачени обувки с остър връх, кожени якета. Няма какво да се направи срещу дружбенската и младостката природи... Все пак стилно, доколкото може да бъде модерно едно такова облекло. Въздишаш и влизаш.
Тя е вече на маса с две други жени. Ти се приближаваш, като не откъсваш поглед от нея и нейните приятелки виждат това. Тя се прави, че не те е видяла, но всъщност знае, че си в заведението, откактo прекрачи прага.
Момичетата са си поръчали „Скрюдрайвъри”, но ти предлагаш тематиката на вечерта да е френска и поръчваш бутилка Moet & Chandon. Лека усмивка издава, че печелиш червена точка.
Сядаш до нея, като представяш момчетата един след друг и вмъкваш по две думи за всеки от тях, които вече си й споменал – още 1 червена в тефтера.
Оставяш думата на момчетата, които за една бутилка време вече са успели да накарат момичетата да станат и да танцуват (Обичаш ги тия момчета!).
С нея разговорът тръгва от облеклото й. Правиш комплимент посредством кратко и точно описание на стила ѝ тази вечер – точките станаха 3. Говориш повече ти. За мода знаеш малко, но достатъчно. Обличаш се като новоизлюпено юпи, защото това отговаря на класата ти, 28-годишен специалист продажби, със задоволителна за ергенския си живот заплата. Не се кефиш на арт-директорите, които ходят с дрехи секънд хенд, индийски ризки от „Мухоморка” и се опитват да възродят Flower power period от годините, в които са раждани. Смяташ, че просто не им отива, защото вече са около 40, а това значи, че децата им би трябвало вече да ходят на училище и не е гот родителите им да се носят като 19-годишни, перманентно напушени хлапаци.
Не носиш тъмно сини и сиви костюми, поради същата причина, поради която не караш Ferrari – не си дорасъл.
През цялото време държиш вниманието й на върха на носа си, а аргументите ти са издържани от всякъде. Сериозен си, забавен си, но умерено. Разказваш две- три истории от студентството си в УНСС, където за нула време си станал звездата на курса. Тя се смее многозначително и вече виждаш искрите в очите й. Може да те слуша с часове. Всички жени могат да слушат с часове. Стига да знаеш какво да им кажеш...
След петата бутилка шампанско часът е 4:45, момчето с ключовете от „Кракра” вече целува едното момиче, а най-добрият ти приятел говори с другата за ски и църковен туризъм - оказало се, че ги влече... Първият за трети път прави жеста, който с една дума казва, „Хайде-да-тръгваме-че- не-се-издържа”.
Хващаш я под масата за крака, по онзи детския начин, все едно е било без да искаш и й предлагаш да смените обстановката. Да отидете някъде, където можеш да и пуснеш любимите си дуети на Луис Aрмстронг и Ела Фиджералд. Тя е съгласна. Пита и за Франк Синатра. Сега ти пишеш червена точка и й отвръщаш с три думи – „камина, коняк, пура”.
В две таксита сте, като ти си отпред, а тя е отзад с момчето с ключовете и неговото момиче. Леко й е неудобно, усмихваш й се в огледалото. Стигате до апартамента, като в коридора леко се забавяш. Другите вече са на четвъртия етаж, когато вие сте на втория и почти чуваш как бие сърцето й. Безшумно и със страшна сила я залепяш до стената, като поставяш крака си между нейните. Гледаш я и й казваш, че тази вечер е наистина специална за теб. Целуваш я, тя не може да мърда, а и не иска. Останалата работа вършат Ела и Сачмо, а по-късно и самият ти.
Честито пич, мачът свърши 1:0 за домакините в първата ти среща от „А” група. Играта е само за тези, които могат да я играят.
P.S.: Не пий love pills преди да си легнеш с нея, защото:
1) По-горе вече казахме, че всеки процент от достигането на заветна цел са рискови;
2) Тя знае добре как действат тези неща – шефът ти е на 57, забрави ли?
3) Ако все пак шефът се справя добре и без медикаменти, то тогава рискуваш прекалено да й хареса и това да ти докара проблем от ново равнище.

Що е то лит. чик.?

Блог за стимул. Като за начало в него ще виждате продукти от типа "бързосмилаема" литература, така както я разбирам Аз. Тях ще наричам "лит. чик.", и не, не - няма нищо общо с чик-лита... "Лит. чик." е съкратено от "литературна чикия". Това са писмени продукции, с които десетки милиони блогове по света се пълнят всеки ден, опитивайки се да бъдат оригинални крайно безуспешно.
Тук стимул се търси за писане, не за оригиналност - за това и ще побълвам малко лит. чик. - като за старт.

Опитен блог. В лит. чик. като за начало ще представям съвременните хамелеони или поне тези, над които имам наблюдение - сега в София, а после и в останалите големи градове. Това са хора между 25-39 години, често от добро семейство, образовани, с интелект над средно ниво, открояващ се като характерен стил на облекло, средно или болно амбицирани кариеристи от всички браншове.. с три общи неща помежду си - любовта към секса, наркотиците и алкохола. По просто казано това са хора, който през деня правят всичко по силите си, за да подобряват духовния, физическия и материален статут, а нощем правят точно обратното. Това са хора, които работят от 9 до 18 ч. + извънредно и често + съботите, но това не им пречи партито да започва в четвъртък вечер и свършва в неделя сутринта. Това са хора, които ходят на фитнес и пазят диета денем, а през нощта пият и се друсат до откат, а на финала чукат без презервативи.

В лит. чик. запознатите ще припознаете стилово Фредерик Бегбеде, Сергей Минаев, малко Капоти и други пичове, които вече изпомпаха тази литературна стилистика.
Ще го карам на лит. чик.-ове, докато не напредна. До тогава обаче аз ще бъда един взискателен, литературен онанист и ще правя най-квалитетната селекция на четивно порно за всички заинтересовани.