София ми е Мила... или Маргò

Ако чичо Алеко е с теб, викай й както искаш


София е като средностатисическа елитна проститутка. Широкоскроена в главата, тясна между краката. Топла е. Често и влажна.
В нея някой непрекъснато влиза. В този момент друг излиза. Трети излизва.
Понякога всичките й входове са запушени. Това обаче не пречи желаещите, да са на опашка. Оборотна е. Носи смайващо много – на пиене, на наркотици, на секс, а бе на всичко...
Тя пуши денонощно и е по-красива нощем - тогава е в стихията си. Прикрила умело всичко грозно в себе си, София се пъчи, съблазнява и крещи на всички, че е готова да ги поеме, обслужи и изпрати, при това с гаранция за удоволствие и наслада.
Дали си черен или бял за нея няма значение. Важно е само, дали носиш зелено. Най-много обича Алеко Константинов, той е в най-любимия й зелен нюанс. Обожава и миризмата му. Ако чичо Алеко е с теб, можеш да си с нея, в нея, под нея, зад нея.
Тя обича и скъпи коли. Дава на тези, които ги карат да се качват на всякъде върху нея (особена форма на мазохизъм!).
През деня обаче София е непохватна, без грим е и се чувства задръстена. Бавна е и нищо не й е в ред. Слага си перука, за да никой не узнае истината за нея и най-вече за да прикрива перхидролената си безнадеждност. Крие тайни - много и гадни. Техен параван са големите очила - кепенците на очите, който са заялите отворени прозорици на скритото и лъжите.
След зеления, любимите й цветове са розов и лилав. Облича се скъпо, но изглежда лъскаво-евтино без да се усеща. Излъчването й не е на човек с история.
София няма приятели, но пък кучето й е пръв другар. Има и котки. Тя не се грижи много за тях, но пък ги обича, а те са й благодарни, че отвреме-навреме им изхвърля по нещо и така не умрат от глад.
Най-тъжното нещо за София е, че е красива и има страхотен потенциал, но е курва по дух и никога няма да го развие.